Гергана Димитрова от “36 маймуни”

Завършва културология в СУ „Кл. Охридски”, режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” и в театралната академия „Ернст Буш” в Берлин. От 2006г. работи като режисьор на свободна практика в България и Германия. Превежда от немски, главно съвременна драматургия, автор е на няколко статии за театър в немски и български издания, на няколко драматизации и пиеси и на книгата “Постдраматичният театър” на Ханс-Тийс Леман. Основател и председател на „Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура – 36 маймуни” и съосновател и активен член на АСТ – Асоциация за свободен театър. Участва в редица национални и международни форуми, семинари и фестивали, носител на две награди „Икар” 2012 – за драматургия (заедно със Здрава Каменова) и режисура на спектакъла „Праехидно”, продукция на Организация „36 маймуни”. Основен фокус в работата ѝ досега е съвременната драматургия, новите театрални форми. Интересува се от диалога между театър и наука, от интердисциплинарния подход в театъра и от културни политики в сферата на независимите изпълнителски изкуства.
Обича да пие да спи на открито и да яде салата и домашна лютеница.

Гергана Димитрова

Защо правиш това, което правиш?

Защото така се чувствам смислена и защото ми е интересно. Явно нещо в мен е малко сбъркано и се чувствам щастлива, когато действията ми резонират сред повече хора положително, помагайки им в нещо си. Досега не съм правиля много компромиси по отношение на онова, което смятам за правилно и си нося последствията от това. Те са и положителни и отрицателни. Иска ми се да си взема малко почивка и да се погрижа за спокойствието си, защото всичко, което се случва около мен е доста обезпокояващо. Само май не знам, как точно да го направя.

В твоя случай и имайки предвид твоя опит, колко време е нужно за да се случат нещата?

О, “нещата” са много различни. Някои “неща” се случват неочаквано бързо, а за някои трябва да дълбаеш години наред. Като капка в камък. Някои “неща” просто не могат да се случат, и това е много фрустриращо, когато човек го установи. Но важното е да запазиш първоначалния импулс за случване и да го насочваш според ситуацията в избраната посока, защото случването на неща ни прави живи. Динамиката е изключително жиснеутвърждаваща.От опита ми с организация “36 маймуни”, която стартира през 2007-ма година мога да кажа, че за да се завърти нещо ти трябват поне 3-4 години, а след това, през петата-шестата година вече е малко по-лесно, но никога не е стабилно. Така че в арт-сектора е малко като на плажа – пясъкът постоянно се сипе, а морето идва и си отива и изглажда стореното..

Какво четеш? Какво те зарежда с енергия ?

Напоследък се шегувам, че вече нямам врема да чета, само пиша. Като във вица за Чукче. Всъщност чета доста, повече по работа, отколкото за удоволствие, за съжаление. Обичам да чета специализирани статии, зашото научавам нещо ново. Вдъхновяват ме различни неща. Най-често попадам на тях неочаквано.Например статията в един случайно попаднал ми немски вестник в самолета за миграцията на животинските видове. Оказва се, че хората от Близкия Изток и Северна Африка мигрират и това е световен проблем, тихомълком от няколко години същото правят и чакалите и други животински видове заради промените в климата, Ето такива неща ме впечатляват. Както и откритието на гравитационните вълни, което толкова очаквах.
Зареждат ме с енергия слънцето, водата, планината, любовта, щастливите моменти – както всички останали. Периодите на безгрижие, когато нещата се случват без усилие. И нешата, които си представям, че може да станат реалност, а още не са. Нали това всъщност е есенцията на думата проект?

Какво те вдъхновява?

Tърсенето на отговора на въпроса “Какво е реалността?”.

Ще препоръчаш един позитивен приятел?

Не вярвам на позитивните хора, съмнителни са ми. Обиичам повече негативните и критичните, които мислят.